Как възникнали върховете?
Било много отдавна, но кога точно, никой не може да каже. Петрахиля, Червен и Трескавец са били родни братя в многолюдното семейство. Помагали си един на друг, помагали и на родителите си в отглеждането на по-малките деца. Но когато тримата братя порастват и дошло ред за женене, тръгват да си търсят изгора. И на тримата очите падат на овчарката Русанка. И имало защо. Сред момите от тукашните колиби, тя била най-лична. Хубостта й надгрявала слънцето. Косата й тънко източена коприна, а очите й – чисти планински езера! Като тънка топола била снагата й. Смеела се високо и звънко, сякаш пеела камбана. А запеела ли, гласът й преливал през десет баира. Всичко живо, дори и зверовете спирали да дишат, да чуят омайният й глас. Но завистливи уста започнали да прокобяват на Цветината майка:
- Во, мари, Иванице, тази хубост не е на добро. Заптисайте блудницата!
Жал им ставало на родителите от хорските приказки. Уплашили се и нали били прости хорица, за да я скрият от зли очи, решили да я изпратят за послушница в манастира „Свети Илия”. Но свърта ли се горско пиле в отшелническите килии? Яребица в кафез стои ли? Свикнала на волност из планината, Русанка още на третия ден избягва от манастира и хванала овчарска хурка. Засмяли се и горските поляни. В нея са влюбили и тримата братя Петрахиля, Червен и Трескавец. Но на кого да даде тя сърцето си? Скарали се братята зарад хубавата овчарка и брадви започнали да хвърчат по поляните. Свивали се ветрища, надвесвали се тъмни облаци. Дълго се мъчела майка им да ги помири. Съветва ги, поучава ги. Но като не могла, ги проклела:
- Дано даде Господ да се вдървите!
И така, както били застанали от трите страни на Тетевен, готови за схватка, така братята Петрахиля, Червен и Трескавец се вкаменили. Получили се три върха. Те напомнят колко силна е била майчината клетва.
Автор:Владислава Йончева (Email: vladislava_yoncheva@abv.bg)