Връх Трескавец
Горд и величествен се издига връх Трескавец. От североизток той засланя Тетевен от зли бури. Но и привлича облаците и оталожва грохота от колесницата на „Свети Илия”, която тътне лете по небето. А колко пещери се провират в хълбоците му и приютяват не само прилепи, но и големи съкровища с по няколко катъри със злато? Кой знае от кога разпалени иманяри разтягали опашати приключения за играещите пендари и с кирки преоравали пещерите да ги търсят. Трескавец е служел на тетевенци и за зло, и за добро.
Когато кърджалиите в 1801 година и нападнали Тетевен, те посегнали на него с остър ятаган. Остри писъци раздрали нощта. Тропота на копитата се смесил със свистенето на сабите. От четирите краища лумнали огньове. Градът горял. С мотики и брадви, с камъни и голи юмруци се сражавали мъжете. Жените бягали обезумели. Прокудени, кучетата виели жално по баирите. Слънцето сипнало румените зари, когато догаряли последните къщи. Хората потънали в горите. Една част се укрили в скалистото теме на Трескавец. Отстрани ги заграждали непристъпни увиси на скалите. Само едно място било уязвимо, но мъжете изправили скали и храбрите си гърди. С всеки пристъп и по скалите тряскали хвърлените отгоре камъни. Храната на защитниците привършвала, водата също , но оставал духът. На някои им хрумнала хитрост. Нахранили с последното си жито едно теле и го бутнали от скалата. Разпрали го турците и си помислили „Щом и добитъкът си хранят с жито, скоро не ще предадат”.
Кърджалиите свили ятагани и си заминали. Прибрали се и защитниците, а върхът зад тях останал да носи странното име Трескавец.
Автор:Владислава Йончева (Email: vladislava_yoncheva@abv.bg)