Ловеч е областен град в Централна Северна България, административен и стопански център на едноименните община Ловеч и област Ловеч. Населението на града към края на 2009 година е 38 579 жители. След преброяването от 2011 г. е 36 600 жители.
   Ловеч е разположен на границата на Дунавската хълмиста равнина и предпланината на Стара планина. Намира се от двете страни на река Осъм , която излизайки от скалиста теснина, прави няколко извивки между хълмовете „Стратеш“, „Хисаря“ и „Баш бунар“. Релефът на околностите е хълмист и силно пресечен. Средната надморска височина на Ловеч е 360 м. Климатът на Ловеч е умереноконтинентален. Средната годишна температура е 12°C. Лятото е сравнително горещо, а зимата е студена. Ловеч е едно от най-младите населени места в България. Следите от човешка дейност датират от най-дълбока древност, за което решаваща роля играе благоприятното разположение на града между планината и равнината, както и наличието на река. Откритите в ловешките пещери останки свидетелстват за активно човешко присъствие от старокаменната, новокаменната, бронзовата и желязната епоха.
   Ловешката средновековна крепост е известна от времето на Втората българска държава. Разположена е върху хълм, който по-късно е наречен „ Хисаря “. Тук през 1187 г. е решителната битка между въстанническата армия на Асеневци и Византия. Подписания мирният договор отбелязва началото на Втората българска държава.
   Ловеч е един от промишлените центрове на България. Активно е производството на кожи и кожени облекла, хранително-вкусовата промишленост, производството на ръчни електроинструменти, велосипеди, системи за кари, чугунени отливки и мебели. Развива се традиционното производство на зърнени култури, месо, мляко и зеленчуци.

Галерия